„Просвета -1936” НЧ /с. М. Чочовен/

В своя летопис нашият народ вписа и своя самобитно, оригинално дело-създаването на народните читалища. С дълбоки, непознати в историята и развитието на другите народи завоевания е тази масова културно-просветна организация. Тя е будила и ще буди възторга на поколенията, прослава е за нейните първи и по-сетнешни радатели и строители. Това не е случайно. Народните читалища са свързани с културното и просветно развитие на всички български поколения от средата на девети век насам.
Народно читалище „Просвета-1936” с. Малко Чочовени с гордост може да каже: „Аз направих и правя за хората това, което е във възможностите ми и по силите ми”. И ако проследим внимателно неговото развитие, ще се уверим, че няма нищо преувеличено, макар, че и то е преживяло периоди на спадане и възвишаване на своята дейност. Защото, както много читалища в България и то е било дълъг период „незаконен отрок” за законни бащи в законна земя.
За читалищна дейност се говори още през 1929-1930 г. под ръководството на учителя Павел Стефанов. Прогресивни младежи са организирали в селото карнавални шествия, коледуване, сурвакане, лазаруване. Тези и други мероприятия са излизали от името на читалището. Така нуждата от създаване на читалище е назрявала и тя не е била никак безцелна и малка. През 1936 г.  под ръководството на учителя Павел Стефанов и Койчо Филипов, Георги Стойков, Петър Филипов и други са първите инициатори за създаването на читалище в Малко Чочовени.   
Въпреки многото трудности и пречки, въпреки нежеланието на група селяни в началото на 1936 г. инициаторите и още 24 души по-будни и родолюбиви съселяни поставят основите на това самодейно просветно огнище. С гласуване се избира първото читалищно ръководство, чийто председател става Георги Миндов Георгиев и членове:
1. Павел Стефанов – учител
2. Тодор Георгиев Арабаджиев
3. Петър Миндев Георгиев
4. Христо Панайотов Вълев
През 1957 г. местните жители построяват сграда на читалището със собствени средства и труд. Избира се читалищно настоятелство и започва събирането на членски внос. През годините след това и до днес читалището се оформя и утвърждава като обществен и културно-просветен център за жителите в населеното място. С течение на времето то видоизменя формите си на дейност в съответствие с желанията на населението, но запазва мястото и ролята си на притегателен център за всички нуждаещи се от изява и духовен живот.
На читалищната сцена, в разнообразните форми на самодейността са преминали редица поколения, като се започне от първите самобитни сказки и пиески и се стигне до модерните шоупрограми.
Читалището е организатор на традиционните празници Бабин ден, Трифон зарезан, Великден, Коледа и Нова година. Ежегодно всяка къща се радва на мартеница, изработена от членове на читалището и закичена с благопожелания от „Баба Марта”. Различни са проявите, които съпровождат празниците от националния календар: изложби, срещи, концерти, мегдански хора.
Читалищната библиотека разполага с около пет хиляди тома литература. Много от тях за остарели и физически изхабени, но възможността за допълване на фонда е финансово ограничена. За допълване на фонда се пишат проекти, но не винаги се одобряват. При възможност в последните години се абонират периодични издания. Читателите са предимно деца, пенсионери и безработни. В библиотеката редовно се подреждат витрини по повод годишнини на наши и чужди автори, правят се изложби от рисунки, снимков материал, организират се детски празници за 1-ви март, 1-ви юни, конкурси за мартеници, великденски яйца, суровакници, провеждат се рисунки на асфалта.
Материалната база на читалището е построената през 1957 г. сграда с разгъната площ 220 кв.м.: салон, две зали за събрания и други прояви, библиотека със заемна и читалня, сервизни помещения.
Средствата, с които читалището разполага не са достатъчни за  финансиране на дейността му. Настоятелството с председател Добри Димитров Георгиев и членове: Таня Славова Стойнова, Галина Костова Цанева, Иванка Динева Недялкова, Маринка Иванова Дошева правят опити за осигуряване на допълнителни приходи чрез търсене на спонсори, дарители, както и опити за включване на проекти. За по-добрата дейност са необходими и съвременни технически средства, с каквито читалището не разполага.